Бърнард Меламъд "Говорещият кон"

"Опитвам се да си припомня за каква нощ става дума и през съзнанието ми прибягват смътни мисли — може да са от някаква история, която съм сънувал, когато освен да дъвчеш овес, няма какво друго да правиш. Да фантазираш така е по-лесно, отколкото да си спомняш. Най-често ми се присънва една история за двама души, или два коня, или двама души на коне, макар че кой от тях съм аз, не зная. Както и да е, двама непознати се срещат, единият задава на другия някакъв въпрос и ето че вече са се хванали за гушата — или си разсичат главите с мечове, или цвилят обезумели и разкъсват със зъби плътта си, или и двете неща едновременно. Независимо дали са ездачи или коне, единият от тях е слаб и поетичен, а другият — тлъст чуждоземен с огромна черна корона на главата си. Срещат се в каменна кариера през една дъждовна, снежна, гадна нощ, единият с пукнатата си метална корона, натежала с цял тон върху главата му и забавяща движенията му, без обаче да ги прави неточни, другият с дрипаво шарено кепе върху главата си. Боричкат се цяла нощ под призрачната светлина на хлъзгавата кариера.

ВЪПРОС: — Какво да се прави?

ОТГОВОР: — Стига с тези долни, гадни въпроси.

На следващата сутрин единият от нас се събужда с ужасна болка, която е сякаш от рана на врата, но е също и главобол. Спомня си удар, за чието съществувание не може да се закълне, и някакъв странен диалог, в който отговорите предхождат въпросите:

Спуснах се по стълбата.

Как се озова там?

Горното и долното.

Кое кое е?

В съня си Абрамовиц подозира, че Голдбърг го е цапардосал по главата и го е натъпкал В някой кон, защото е имал нужда от говорещ кон за номера си, а такъв не съществува. Де да знаех със сигурност!

НЕ СМЕЙ ДА ПИТАШ."

Thank you Alek, for showing me this lovely author :)