Георгиос Сеферис

"Луната се издигна подобно Афродита от морето,
закри звездите на Стрелеца, вече
се спуща към сърцето на Скорпиона
и променя всичко.
Къде е истината?

По време на войната бях и аз стрелец:
съдбата ми е на човек, който не е улучил."
(из "Елена")


Радио:

"Платна от вятъра надути,
това запази паметта от този ден.

Мирис на пиния, мълчание
лесно ще уталожат раната,
която причини морякът отпътувал,
стърчиопашката и мухоловецът.
Жена, останала без осезание,
чуй как погребват вятъра.
"Златната бъчва се изпразни,
остана слънцето - парцал
върху врата на възрастна жена,
която кашля непрестанно, а
пътуващото лято я измъчва
със златото си върху раменете й.
Жена, изгубила си светлината.
Чуй - пей сега слепецът."

"Здрачава се, стъклата затвори;
от старата тръстика свирка направи
и не отваряй, колкото да чукат;
те викат, ала няма що да кажат;
вземи циклами, борови иглички,
накъсай кринове от пясъка
и анемони от морето;
жена, изгубила ума си,
чуй: погребението на водата преминава..."

"Атина. Бързо се развиват
събитията, чу ги със страх
общественото мнение. Господин
министър-председателят е казал,
че вече няма време..."

"... вземи циклами... борови иглички...
и кринове от пясък.... и борови иглички...
жена..."

"... и наближава катастрофата:
войната..."