"Любовна нощ", Хайнрих Бьол

"Небето отвън стана по-тъмно, тихият смях на курортистите от терасата заглъхна, кикотенето на жените се превърна в прозявки и малко по-късно той чу как келнерът подрънква по-силно с чашите, когато ги хваща по четири-пет наведнъж, за да ги отнесе. После разчистиха и бутилките, техният звън беше по-плътен, накрая качиха столовете един върху друг, разместиха масите и някаква жена започна да мете продължително и вглъбено, много старателно - сякаш смисълът на цялата нощ беше в това метене. Метеше, без да бърза, равномерно и кротко. той чуваше стъргането на метлата и стъпките на жената от единия край на терасата до другия, после се появи уморен глас, който попита през вратата "Още ли имаш?", и жената отговори също тъй уморено: "Да, ей сега."