Заговорихме се с Арс за преводи и естествено се стигна до Валери Петров. И аз се сетих колко много като малка харесвах "Меко казано" и сега не мога да пропусна това:
Ах, колко е хубаво! Листата-са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: - Дай жълто на мене! -
а жълтият бук му отвръща: - Съгласен,
но дай ми ти първо червенко от ясен!
И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз понички,
какви ти понички! - езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!...