Да изплачеш облаците в теб,
солта на всяка капка да ти напомни
за неспособността си да бъдеш прозрачен.
Стъклата задържат ужаса ти,
как да се погледнеш в тях - разкривен образ,
размит на този неправилно определен като втори план.
Но ако пространството около нас е вода
и от време на време се поддаваме да ни усмихне слънцето,
какви други да бъдат душите ни освен облачни
и как по друг начин да станем едно с кръговрата си
освен да се изплачем.







http://www.flickr.com/photos/alex-malex/















