"Има една история за просветления учител, който пътувал из Индия. Той стигнал до едно село и забелязал, че там няма играещи си деца. "Къде са децата?", попитал Учителят. "Учителю, в гората има един огромен змей, който идва през нощта и яде децата", отговорил един от селяните. "Моля ви помогнете ни!" Учителят отишъл в гората и викнал: "Змей, излез да те видя!" И тъй като всички същества са подвластни на един просветлен учител, чудовището изпълзяло от тайното си скривалище. "Змеьо, не е хубаво да изяждаш децата на селото. Не трябва никога повече да правиш това!", наредил Учителят. Змеят се засрамил и отговорил: "Да, учителю."
Просветеният учител продължил пътуванията си и след десет години се върнал в същото село и видял деца от всички възрасти. Но в ъгъла забелязал една групичка от тях, които били силно увлечени от някаква игра. Учителят се приближил и в центъра на кръга видял змея покрит с рани и почти мъртъв от техните мъчения. Учителят прогонил децата и казал:"Приятелю, как позволи да се случи това с теб?" Змеят отговорил: "Но, учителю, вие казахте, че не трябва повече да ям деца." А Учителят отговорил: "О, глупав змей, казах ти да не хапеш, но не ти казах да не ръмжиш!"